Посрещнахме новата година както подобава. Животът отново тръгва в някаква посока. Вече протестираме. Фокусирваме се върху проблемите. Студ, криза, несигурност. Едно обаче е сигурно. Идва ред на зимните празници в народния ни календар. Традициите, които ни крепят, обединяват, разхлабват възела и пускат душата да полети. Нека почитаме корените си и нека възраждаме душевността си чрез тях. Кой знае, ако има Бог – може и на него да направим добро впечатление! Все пак става дума за виното, хляба и любовта. Общочовешките символи на добруването. Народите по света имат своите традиции в почитането и предизвикването на плодородие, хармония, предпазване от лошо, в съзвучие с природните закони. Ние, българите сме били експерти някога. Днес сме само възрожденци, защото по ред причини, първата от която – финансова, а останалите - нямат значение, сме позагърбили вярата в добруването. Дори науката, в лицето на квантовата физика доказа, че на ниво-частици, всички сме в един кюп. Това означава, че сме в мрежа дори с най-отдалечения ъгъл в галактиката. Че подобрявайки собственото си състояние – подобряваме света около себе си. Че излъчвайки целенасочени положителни енергийни потоци в атмосферата, достигаме Слънцето и го целуваме. И поради закона за действието и последствието – получаваме целувка от Луната. Целунати и обичани е по-различно от изритани и мразени. Но най-зле е - незабелязани. Несъществуващи. Неродени. Действието за добро е единствения начин, да се осъществим, да изявим себето, да обезпечим съществуването си. Какво е добрината. Хармония с мирозданието. Подредба, правила, поддръжка, чувство за сигурност и спокойствие. Как се постига, знаем от приказките, от легендите, от митологиите. И от народните традиции и вярвания. В Българските зимни празници има един много древен, свързан с грижата за лозата – райското растение, с почитта към виното – елексира на младостта и с любовта – целта на живота. Така наречения – Св.Трифон Зарезан. Оцелял във времето, жив в паметта на поколенията, този действен ритуал се спазва и отбелязва днес от много българи. Познат като празник на лозарите, градинарите и кръчмарите, той всъщност събира народа за веселба и отбелязва началото на стопанската дейност в природата, на новия трудов цикъл. Възникнал в дълбоката древност, като почит към Дионисии – олицетворение на дивата природа и нейната оплождаща и поддържаща сила, ритуалът пренася магията за добруването и го предизвиква. Там, където се извършва с вяра, има реколта, има радост, има развитие. Едно такова място е гр. Гоце Делчев и перлата на туризма в района - село Делчево. Традициите тук се спазват, фолклора е жив, а хората си обичат родния край . Кметовете са защитници и радетели на народната култура и помагат с каквото могат „Денят на Св. Трифон Зарезан” е отколешна традиция, която се поддържа и развива като зимен фестивал в Делчево. Подготовката за „зарязването” кипи и всички производители на домашни вина се готвят за конкурса – за най-добър вкус, цвят и мирис на белите и червени вина – плод на трудолюбие и майсторлък. За четвърта поредна година, ще бъде представена „Делчовска сватба” – специалитет на делчовлии, с помощта на баничанци и гайтаниновци – атракция за туристите и събитие за гостите. Иван Панайотов – кмет на Делчево, кани всички желаещи да се включат и като сватбари, и в ритуалното лозарско хоро, и обещава винце с мезенце за доброволците! Амбициозното му намерение е да облече в носии над 300 души – сватбари и да покани на сватбеното хоро всички групи за автентичен фолклор от района. За свирачи и певци са цанени майстори от „Неврокопския ансамбъл”. Общината е организирала дегустация на местните домашни вина, с участието на именити сомелиери и енолози в новия клуб „Ванита” в града. Ще участват винари от Гърция и Холандия, което прави събитието международно и повдига нивото. Чевръсти хазяи подготвят къщите и хотелите в Делчево, в града и дори в Огняново. Настъпва оживление и весело настроение обзема организаторите. Започва новата земеделска година. Прекрасен повод да нарамим идеите, фотоапаратите и обувките за планина и да кацнем в Делчево - гнездото на орлите, където гледката е неописуема, мечтите се сбъдват, а хората поддържат огъня на вярата си в добруването. Огън е това, което дава живот, пламък е това, което го поддържа, а искрата е това, което го запалва. Всеки ритуал е вид искрица надежда, насочена към колективното съзнание. Всяка традиция е пламъка, който от хилядолетия подхранва радостта от живота, добродетелите и най-вече връзката. Връзката с природата, вселената, създателя. Паметта на поколенията. Човешкото в човека. Чувствайте се поканени още от сега на 31.01, в Гоце Делчев - на Конкурса за най-добро домашно вино и на 01.02, от 10ч. в село Делчево – на ритуала по „зарязване” и на Сватба!. Ще има безплатен транспорт, места за отсядане в селските хотелчета, голямо хоро, вкусни мезета, много вино и истина. Нека магията на обичта и радостта от живота благослови мислите и делата ни! Нека се хванем за ръце и си пожелаем да са мирни дните ни и влюбени нощите! Нека добруваме заедно! Поздрави на всички от: От Градоначалниците, от делчовлии, от винарите и от мен, Момера

Пожелавам приятно изкарване на чудесния празник !

kak i s kakvo da stigna do Del4evo